Победата на Герт Вилдерс в Нидерландия е лек шамар за будните демократи
Автор: Дан Пери, newsweek.com Следвайте " Гласове " в Телеграм
Победител на изборите в Нидерландия предходната седмица стана Герт Вилдерс, един от най-известните европейски съперници на имигрантите. Това постави завършек на една добра седмица за популистите, защото и Аржентина избра за президент Хавиер Милей, друга разновидност на някогашния президент Доналд Тръмп. Причината, заради която се случиха тези неща, предлага урок за Съединените щати през 2024 година.
Урокът е, че демократите ще претърпят злополука, в случай че не балансират вярно сред потребността да успокоят прогресивната юноша и евентуално по-голямата потребност да не отхвърлен всички останали с позициите си за културната война, които не са приятни на множеството американци.
Какво общо има това с Нидерландия? Ами, дано погледнем Вилдерс, прочут с пероксидната си коса и с обстоятелството, че в продължение на двайсет години е бил черната овца на нидерландската политика.
Неговата Партия за свободата (PVV на нидерландски език) се афишира главно за освобождение от имигрантите и на 22 ноември завоюва към една четвърт от гласовете. Това може и да не наподобява доста, само че е доста повече от всяка друга от останалите 15 партии, които влязоха в Народното събрание, както и два пъти повече от резултата ѝ на предходните избори. PVV е най-голямата в по този начин нареченото консервативно болшинство, без значение от объркания и разграничен по голям брой въпроси пейзаж.
И по този начин, Вилдерс, който може да бъде наименуван нидерландската версия на Тръмп или на някогашния бразилски министър председател Жаир Болсонаро, или на безконечната кандидатка на франция Марин Льо Пен, на процедура завоюва изборите. Само неправдоподобни (но не и невъзможни) съюзи сред несъвместими други партии и отцепници биха могли да му откажат премиерския пост. В естествена обстановка този резултат го подсигурява.
Недоверието на Вилдерс към имиграцията засегна нерв в страната, която даде на пътешествениците от всички краища на света легализирана трева, прояви приемливост към неприятното държание и разполага с легендарен квартал на алените фенери.
Защо?
Въпреки че в страната има единствено 5% мюсюлмани, имигрантите са все по-забележими в огромните градове. Подобни условия провокират сериозен отпор в околните Германия, Белгия и Франция. И повода, заради която нидерландците престават да са демократични по този въпрос, е че те желаят да запазят страната си демократична.
Тук приказваме за световното определение на либерализма, което е малко по-различно от американското политическо определение. То значи не толкоз „ извънредно ляво “, колкото центристка ориентировка към свободата, хуманизма и индивидуализма. Масовото идване на консервативни в културно отношение мюсюлмани провокира (наред със старомодния расизъм) зараза от нелиберално отношение от страна на либералите, обезпокоени от нелиберализма на новодошлите. Това е подигравка, която заслужава научно внимание (като тази публикация на Централно-европейския университет).
В този смисъл Вилдерс се показва за възпитаник на Пим Фортуин – бързо издигнал се нидерландски политик, погубен през 2002 година от съперник на неговите антиислямистки позиции. Фортуин, някогашен болшевик, който е открит гей и отхвърля крайнодесния етикет, е приел сходни позиции, тъй като се е страхувал, че мюсюлманското въздействие ще трансформира Нидерландия в недружелюбна към гейовете страна.
Вилдерс е на същото мнение и се афишира за затворени граници и за „ нула търсещи леговище “. И въпреки че в последно време смекчава реториката си, манифестът на партията му приканва за възбрана на Корана, ислямските учебни заведения и джамиите. Той също по този начин желае да провежда излизането на Нидерландия от Европейския съюз, без да се тормози от фиаското, в което Брекзит се трансформира за Англия. Основната причина за това е, че участието в Европейски Съюз принуждава Нидерландия да приема всеки, който е позволен в други страни от Европейски Съюз.
Причината за възхода на Вилдерс може да се открие в едно скорошно изследване на публичното мнение, съгласно което 51% от нидерландците се отнасят „ негативно “ или „ доста негативно “ към имиграцията от страни отвън Европейски Съюз – което е сигнал за мюсюлманската имиграция.
Това е въодушевление, което се среща в цяла Европа, в това число във Франция, където ксенофобката Льо Пен, чийто главен проблем е имиграцията, в действителност води в изследванията на публичното мнение.Така стигаме до горките американски
демократи, които в миналото имаха вяра, че са предопределени да бъдат партията на властта, тъй като възходящите малцинствени групи – чернокожи и латиноамериканци – вечно ще гласоподават за тях на тълпи.
Тази концепция е дефинирана от създателите Джон Джудис и Руи Тейшейра преди 21 години в книгата им „ Възникващото демократично болшинство “. Този месец тандемът разгласява нова книга – „ Къде отидоха всички демократи? “ – в която се твърди, че капацитетът е бил прахосан от това, че партията прекомерно мощно прегърна прогресивните възгледи по културните въпроси, вместо по главните стопански.
Демократите не престават да са в унисон с американското болшинство във връзка с абортите, правото на оръжие, опазването на здравето и климата. Докато абортите бяха ефикасна бухалка за тях, останалите не бяха – има нещо, което тормози американците повече. Сред моите другари, които са склонни да гласоподават за републиканците, това в действителност са културните войни.
Демократите се асоциират, най-малко във въображението на хората, с обсебеността си от проблемите за половете и проблемите на транссексуалните, с тази концепция, че в основата на всичко е расизмът, и изключително с опълчването на защитата на националната граница.
Интересно е да се означи, че дори по-голямата част от латиноамериканците са съгласни, че границите би трябвало да бъдат граници. Едва ли не тъй като са напуснали Латинска Америка, тъй като са желали да я изоставен. Напълно неуместен е и отводът на латиноамериканската общественост да стартира да се назовава „ LatinX “ – термин, за който неговорещите испански смятаха, че ще предложи най-безопасно пространство за испаноговорещите.Малцинствените общности в Съединени американски щати като цяло също по този начин не са
влюбени и в джендър политиката, нито в „ раздържавяването на полицията “. Те желаят по-добра и повече полиция, защото са непропорционално наранени от престъпността. Освен това, което е притеснително за демократите, те не са изключително съгласни с отсъствието на вяра, което е особено за крайбрежните елити.
Политиката на идентичността е сложна. От една страна, доста хора обичат да честват своето (обикновено неизбрано) завещание. Но въпреки това, манията по племенните и груповите идентичности не е метод да се развие национална еднаквост и може да направи едно общество едва. Нуждаем се от оптимално комбиниране на двете, а не от оптимално такова.
Освен това президентът Джо Байдън е към момента обиден от инфлацията, която го съпътстваше през по-голямата част от мандата му. Същият проблем (в хиперинфлационен вариант) докара на власт в Аржентина презиращият държавното управление Милей. Масите, както в Северна Америка, по този начин и на юг, най-вече ненавиждат инфлацията, тъй като, за разлика от безработицата, нейният резултат е повсеместен.
В Съединени американски щати демократите имат мощни причини по главните стопански въпроси. За задоволителен брой гласоподаватели, в това число бели от работническата класа, е ясно, че революцията на Рейгън сътвори скандално неравноправие и не донесе изгоди на междинната класа. Лесно доказуемо е, че републиканците не са партията на фискалното здравомислие, за каквато претендират.
Но с цел да могат демократите да завоюват в културните войни, те може би ще би трябвало да изчакат бъдещото болшинство на поколението Z. В момента по-малко от една десета от американците се дефинират като прогресивни – умерената левица е най-вече демократична, а двете понятия от ден на ден се опълчват. Либералите са по-малко склонни да омаловажават бича на расизма (или антисемитизма), като го афишират за всеобщ и отхвърлят възприемането на всички разкази като еднообразно годни житейски прекарвания.
В по-широк смисъл гобалните елити трансфораха „ смяната “ във култ – в идентична степен с технологиите и светогледа. Но те не помниха, че хората би трябвало да бъдат уверени, че дадена смяна е за по-добро. При неналичието на такова разбиране хората постоянно харесват нещата такива, каквито са. Достатъчно нидерландци желаеха Нидерландия да бъде такава, каквато е. Доста американци, в това число и имигранти, желаят Америка да бъде такава, каквато е била, или каквато я помнят. За разлика от Нидерландия, Съединени американски щати не са национална страна, само че това въпреки всичко важи.
Ако демократите не схванат това скоро, нидерландските и аржентинските тръмписти няма да бъдат единствените, озовали се във властта. При всичките му мъчителни парадокси и макар ясната и действителна заплаха, която съставлява, оригиналът може също да го направи още веднъж.
Дан Пери е ръководещ сътрудник на основаната в Ню Йорк информационна компания „ Thunder11 “. Той е някогашен редактор за Близкия Изток в Кайро и редактор за Европа на „ Асошиейтед прес “ в Лондон.
Инфо: newsweek.com
Превоз за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
